Ветеранът от Втората световна война Димитър Аврамов от Петрич получи поздравителен адрес от Съюза на офицерите и сержантите за 97-ия си рожден ден, радва се на любовта на съпругата и голямото си семейство

16
1482

Членове на петричката структура на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва зарадваха с поздравителен адрес и скромен подарък за 97-ия му рожден ден ветерана от Втората световна война петричанина Димитър Аврамов и съпругата му Траянка. „Нека Ви напомним, че до заветния връх от 100 години остава малко. Стегнете се, и като млад войник преминете бързо разстоянието, и отбележете своя стотен юбилей. Живели сте в два века, преживели сте три обществени строя“, се казва в поздравителния адрес, който прочете председателят на СОСЗР – Петрич о. з. Лозан Анастасов. Пожеланията и подаръкът развълнуваха рожденика, който не можа да сдържи сълзите си. „Щастлив съм. Това, което направихте за мен днес, е голямо щастие. Пожелавам ви да стигнете моята възраст, и да станете столетници“, просълзен отговори Димитър Аврамов.

Не скри вълнението си и неговата съпруга Траянка. „Той е един прекрасен съпруг, баща и човек. Цял живот работи и помага. Ние имаме дружба много отдавна. Аз бях ученичка в гимназията, той беше войник“, така започна да разказва  спомените си жената, която цял живот е била опора на съпруга си Димитър, преминал през пъклото на войната, и срещнал много пъти смъртта очи в очи.

Димитър Аврамов е преминал и през двете фази на войната. Бил е младши офицер, командир на Трети взвод от Втора петричка пехотна дружина към Четиринайсети македонски полк – Благоевград. Ранен е тежко в рамото с немски куршум от типа „дум-дум“. Тези куршуми са разкъсвали безпощадно плътта, причинявайки смърт, или нечовешки страдания на ранените. Как е преживял болката – Димитър Аврамов сам си знае. Но до него неотлъчно за кураж, и за ду вдъхне живот, била любимата му Траянка. С нея заедно преминали през хубавото и лошото, преборили страданието и болката, и заедно завоювали правото и щастието да се гордеят, че са живели достоен живот. Края на войната Димитър Аврамов посреща в болницата.

Леля Траянка разказа с вълнение: „Благодарим ви за всичко, което правите за моя прекрасен съпруг. Когато го раниха, отидох при него в болницата в Петрич. Той ми каза: „Не се притеснявай. Ние двамата ще живеем, ти ще водиш кончето, аз ще бъда до теб, така ще изкараме нашия живот“.

Беше много зле, и много развълнуван. Раната беше загнояла, и имаше опасност да се получат по-големи усложнения. Вдигнаха го по спешност в Благоевград. Аз също веднага заминах за там. Отидох да го видя, да му дам духовна помощ, кураж. Но не можах да го намеря. С една моя близка обиколихме болницата, никъде не го намерихме. Реших пак да обиколя. Когато влязох в болницата, попитах има ли тука Димитър Вангелов Аврамов? Той се обади отдалеко със слабия си глас. Доктор Цветков беше там, и каза, че нямат възможност да го изпратят за София. Казаха ми, че ако аз се наема да му помагам, ще го изпратят. Отидох, той не можеше да ходи, аз му помагах. Отидохме на гарата, той полека-полека можа да се подпре, да може да  се качи при тежко ранените. Изпратихме го  за София, аз заминах веднага след него. И там от болница на болница можахме да му помогнем. Най-важното: той е жив и здрав, създадохме семейство, двама прекрасни сина, с две прекрасни семейства. Покланяме се пред тях, че дават всичко за нас“.

Ветеранът и рожденик Димитър Аврамов с болка си спомни за фронтовашкото тегло: „Войната носи само ужаси, нищо друго. Ние не бяхме готови за тази война. Дойдохме от Гърция, и направо ни изпратиха на фронта. Германците бяха подготвени, и ни създадоха много големи неприятности. Ние дадохме много жертви. Спомням си един случай: тръгнахме през нощта за фронтовата линия. Имаше двама войници от разложко. Те плачеха. Когато започна боят, те загинаха първи. Защото немците ги бяха забелязали как се придвижват от храст на храст, от камък на камък. А човекът, който бе поел командването на Трети взвод след раняването ми, беше загинал още първия ден. Беше едно момче от Благоевград, казваше се Лесов“, разказа Димитър Аврамов.

Той без усилие се справи с огъня на свещите на празничната торта, и покани на приготвената маса гостите. Докато те вдигнаха наздравица с безалкохолното, и се черпеха с вкусната торта, леля Траянка не можеше да се нахвали от синовете и снахите си. „Те не са ми снахи, те са ми дъщери. Имаме златни деца, 7 внука, и 7 правнука“, хвалеше се тя.

 

 

СПОДЕЛИ

16 КОМЕНТАРА

  1. “I would like to voice my passion for your generosity supporting men and women who have the need for guidance on this important subject. Your personal dedication to getting the message all-around came to be extremely practical and have permitted others just like me to get to their pursuits. Your warm and helpful facts signifies a lot a person like me and substantially more to my office workers. Warm regards; from everyone of us.”

    https://www.youtube.com/watch?v=DTgbCJH7rsk